И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.

В Деня, когато те ще видят ангелите, не ще има в този Ден радостна вест за престъпниците и [ангелите] ще кажат: “Възбранена преграда!”

И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.

Обитателите на Рая в този Ден ще имат най-добрата обител и най-хубавото място за отдих.

В Деня, когато ще се разцепи небето с облаците и ще бъдат изпратени ангелите,

истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия. Ще бъде тежък Ден за неверниците.

В Деня, когато угнетителят ще хапе ръцете си, казвайки: “Ах, да бях поел път с Пратеника!

Ах, горко ми, да не бях взимал такъв за приятел!

Той ме отклони от споменаването, след като бе дошло при мен. Сатаната за човека е предател.”

И рече Пратеника: “О, Господи, моят народ пренебрегва този Коран.”

И така на всеки пророк сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Господ за водител и закрилник.

И рекоха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така е, за да укрепим с него твоето сърце. И го четохме отмерено.

И не ще дойдат при теб с пример, без да сме ти донесли истината [за него] и още по-добро тълкуване.

Тези, които бъдат подкарани към Ада по очи, ще са на най-лошото място и на най-заблудения път.

Вече дадохме на Муса Писанието и за негов помощник определихме брат му Харун.

И рекохме: “Отидете двамата при народа, който взе за лъжа Нашите знамения!” И го унищожихме напълно.

И народа на Нух издавихме, когато взе за лъжа пратениците, и го сторихме знамение за хората. И приготвихме болезнено мъчение за потисниците.

И адитите, и самудяните, и обитателите на ар-Рас, и много поколения между тях.

И на всеки от тях давахме примери, и всички напълно погубихме.

И минават [неверниците] край селището, над което бе изсипан бедственият дъжд. Нима не го виждат? Да, ала те не се страхуват от възкресението.

И щом те видят, взимат те само на присмех: “Този ли е, когото Аллах е проводил за пратеник?

Той щеше да ни отклони от божествата ни, ако не постоянствахме за тях.” А когато видят мъчението, ще узнаят кой е най-заблуден за пътя.

Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?

Или смяташ, че повечето от тях чуват или проумяват? Те са като добитъка, дори са още по-заблудени.

Не виждаш ли как твоят Господ разпростира сянката? А ако пожелаеше, Той би я сторил неподвижна. После сторваме слънцето неин водител.

После малко по малко я скъсяваме.

Той е, Който стори за вас нощта да е одеяние, и съня да е за отдих, и стори деня да е за препитание.

Той е, Който праща ветровете като благовестители преди Своята милост. И изсипваме чиста вода от небето,

за да съживим с нея мъртвата земя и да пият сътворените от Нас многобройни хора и добитък.

И я пръскаме между тях, за да се поучат. Ала повечето хора се противят, освен за неверието.

И ако желаехме, щяхме да изпратим във всяко селище предупредител.

И не се покорявай на неверниците, и чрез него [-Корана] води срещу тях велика борба!

Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното - сладко, утоляващо жаждата, а другото - солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда.

Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ.

И вместо на Аллах служат на онова, което нито им помага, нито им вреди. Неверникът е помощник [на сатаната] срещу своя Господ.

Ние те изпратихме [о, Мухаммад] само като благовестител и предупредител.

Кажи: “Не търся от вас друга отплата за това, освен желанието на някого да поеме пътя към своя Господ.”

И се уповавай на Вечноживия, Който не умира, и Го прославяй с възхвала! Достатъчно е сведущ Той за греховете на Своите раби -

Онзи, Който сътвори небесата и земята, и всичко помежду им в шест дни, после се въздигна [безподобен] на Трона. Всемилостивия - питай за Него знаещите!

И когато им се рече: “Сведете чела до земята в суджуд пред Всемилостивия!”, казват: “А какво е Всемилостивия? Нима ще се поклоним на онова, за което ни повеляваш ти?” И това им надбавя омраза.

Благословен е Онзи, Който стори съзвездия на небето и стори там светило и сияйна луна!

Той е, Който стори нощта и денят да се следват за желаещия да се поучи или желаещия да е признателен.

Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];

и които прекарват нощта, като свеждат чела в суджуд и се възправят пред своя Господ;

и които казват: “Господи, отклони от нас мъчението на Ада! Неотменимо е неговото мъчение.”

И колко лош е той за обиталище и пребивание!

И които ако харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.

И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот - Аллах е възбранил това, освен по право, - и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие.

В Деня на възкресението ще бъде удвоено за него мъчението, в което унизен ще пребивава вечно,

освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден.

А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.

И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно;

и които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи;

и които казват: “Господи наш, дари ни със съпруги и потомци - радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!”

на тези ще се въздаде най-издигнатото място в Рая, защото са търпели, и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир.

В него ще пребивават вечно. И колко прекрасно е то за обиталище и пребиваване!

Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали. Но вие взимахте това за лъжа [о, неверници] и мъчението е неизбежно.”

Та. Син. Мим.

Тези са знаменията на ясната Книга.

Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.

И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,

хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -

каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.

Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.

Пусни с нас синовете на Исраил!”

Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”

Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.

И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”

Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”

Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”

Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”

И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!

И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!

Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

да ти доведат всички вещи магьосници!”

И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”

И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!

Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,

Господа на Муса и Харун!”

Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

“Тези [синове на Исраил] са малко хора.

Те ни разгневяват,

но ние всички сме бдителни.”

И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

и от съкровища, и от знатно място.

Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

И сторихме там другите да се приближат.

И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

После издавихме другите.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

Прочети им вестта за Ибрахим!

Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,

рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,

или ви помагат, или вредят?”

Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

вие и древните ви предци?

Те са мои врагове, а не Господът на световете,

Който ме е сътворил и ме напътва,

и Който ме храни, и ми дава да пия,

и ако се разболея, Той ме изцелява,

и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],

и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,

в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

И Адът ще бъде показан на заблудените.

И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили

вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

и войските на Иблис - всичките.

Ще рекат, карайки се там:

“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

когато вас приравнявахме с Господа на световете.

И ни заблудиха не други, а престъпниците.

Сега нямаме нито застъпници,

нито близък приятел.

Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

Аз съм доверен пратеник за вас,

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -

казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.

Аз не ще прогонвам вярващите.

Аз съм само явен предупредител.”

Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”

Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.

Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.

Сетне издавихме останалите.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И адитите взеха пратениците за лъжци.

Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

Аз съм доверен пратеник за вас,

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

И правите дворци, сякаш ще векувате.

И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,

и ви е дал добитък и синове,

и градини, и извори!

Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

Това са само обичаите на предците.

И не ще бъдем измъчвани.”

И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И самудяните взеха пратениците за лъжци.

Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

Аз съм доверен пратеник за вас,

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -

сред градини и извори,

и насаждения, и палми с узрял плод,

и да изсичате умело в планините домове?

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И не слушайте повелята на престъпващите,

които рушат по земята и не поправят!”

Казаха: “Ти си само омагьосан.

Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

Но я заклаха, после съжаляваха.

И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

Аз съм доверен пратеник за вас,

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

Нима ходите при мъжете от хората,

а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”

Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”

Каза: “Аз мразя вашето деяние.

Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

И спасихме него и семейството му - всички,

освен една старица сред останалите.

После унищожихме другите.

И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].

И колко лош бе дъждът за предупредените!

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.

Шуайб им каза: “Не се ли боите?

Аз съм доверен пратеник за вас,

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

И претегляйте с точни везни!

И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

Казаха: “Ти си само омагьосан.

Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”

И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.

Спусна го довереният Дух [Джибрил]

в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

на ясен арабски език.

Той е [споменат] в писанията на предците.

Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.

А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.

Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

А нима за Нашето мъчение бързат?

Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

с какво ще ги избави даденото им за наслада?

Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

с напомняне. И не сме Ние угнетители.

И не сатаните го спуснаха.

Не им е отредено и не могат да го сторят.

Недостъпно е за тях да го чуят.

И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!

Предупреди най-близките си роднини

и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],

и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

Слизат при всеки клеветник, грешник,

който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.

Поетите ги следват заблудените.

Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

И говорят, каквото не правят,

освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.

Та. Син. Тези са знаменията на Корана - ясната Книга -

напътствие и блага вест за вярващите,

които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и за отвъдния живот са убедени.

На онези, които не вярват в отвъдния живот, разкрасихме делата им и те се лутат.

За тези е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.

Наистина Коранът ти се дава [о, Мухаммад] от премъдър, всезнаещ.

Муса рече на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”

И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!

О, Муса, Аз съм Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, не се страхувай! Не се страхуват при Мен пратениците,

а ако някой е угнетил, после е заменил злото с добро - Аз съм опрощаващ, милосърден.

И пъхни ръката си в джоба, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест - от деветте знамения за Фараона и неговите хора. Те са нечестиви хора.”

И когато Нашите знамения дойдоха при тях очевидни, рекоха: “Това е явна магия.”

И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!

И дадохме на Дауд и Сулайман знание, и рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”

И Сулайман наследи [пророчеството от] Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на говора на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това е явната благодат.”

И бяха събрани за Сулайман воините му от джинове, хора и птици под строй.

Когато пристигнаха в Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сулайман и воините му, без да усетят!”

Той се засмя на словата й, рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма?

Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”

Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест.

Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон.

Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени

да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.

Аллах! Няма друг бог освен Него - Господа на великия Трон!”

Рече [Сулайман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец.

Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.

То е от Сулайман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Не се възгордявайте и елате при мен отдадени на Аллах!”

Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”

Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”

Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.

Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”

И когато дойдоха при Сулайман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.

Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”

И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?”

Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.”

Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.”

Рече: “Преобразете за нея трона й, да видим дали тя ще го познае, или не!”

И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” [Сулайман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.”

А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници.

Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулайман]: “Това е гладък дворец от кристал.” Рече тя: “Господи мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулайман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”

При самудяните пратихме брат им Салих: “Служете на Аллах!” И ето ги - две групи, които враждуват!

Рече: “О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?”

Рекоха: “Предчувстваме злочестие от теб и от онези, които са с теб.” Рече: “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора изпитвани.”

И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха.

Рекоха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.”

И лукавстваха те с умисъл, но провалихме Ние тяхното лукавство, без да усетят.

И виж какъв бе краят на лукавството им - унищожихме тях и техния народ - всички!

Ето домовете им - в руини, защото угнетяваха. В това има знамение за хора знаещи.

И спасихме онези, които вярваха и се бояха.

И рече Лут на своя народ: “Нима вършите скверността, въпреки че се виждате?

Нима ходите със страст при мъжете вместо при жените? Да, вие сте хора невежи.”